⟦ Примерни данни ⟧ Съдържанието по-долу е автоматично генериран пример за преглед и ще бъде заменено от редактор.

Как се съобщава лошата новина: д-р Маргарита Тарейн за една от най-трудните срещи между лекар и пациент

д-р Маргарита Тарейн

Съобщаването на тежка диагноза е един от най-деликатните моменти в медицината. Думите, с които пациентът научава за заболяването си, могат да останат в паметта му години наред и да повлияят върху начина, по който преживява диагнозата, изгражда отношения с медицинския екип и преминава през лечението.

По повод Световния ден за борба с рака д-р Маргарита Тарейн, клиничен психолог, психотерапевт и част от екипа на Института по медицинска психология, психоонкология и психосоматика, коментира темата в предаването „България сутрин“.

„Това е ключов момент за пациента. Когато лекарят е бил по-нечувствителен, по-груб, по-директен – това оставя тежък отпечатък върху пациента, с който той не може да се раздели.“

Съобщаването на диагнозата не се свежда до предаването на медицински факт. То е клинична комуникация, за която съществуват разработени принципи и протоколи, включително широко използвания модел SPIKES. Те насочват вниманието към условията, в които се провежда разговорът, готовността на пациента да получи информация, ясното и постепенно съобщаване на фактите, разпознаването на емоционалната реакция и обсъждането на следващите стъпки.

За пациента този разговор често разделя живота на „преди“ и „след“. В първите моменти след тежка диагноза способността да бъде възприета и запомнена голямо количество информация може да бъде ограничена от силната емоционална реакция. Затова начинът, по който лекарят присъства в разговора, е също толкова важен, колкото яснотата на медицинската информация.

Както подчертава д-р Тарейн:

„Пациентът търси надежда и подкрепа и иска да усети, че е ангажиран с лекаря.“

Това не означава да се омаловажава диагнозата или да се дава нереалистична надежда. Означава истината да бъде казана ясно, но по начин, който не оставя човека сам с нея.

За Института комуникацията между лекар и пациент е съществена част от качествената медицинска грижа. Особено при тежко и животозастрашаващо заболяване професионализмът се проявява не само в това какво знаем и как лекуваме, но и в начина, по който говорим с човека за онова, което му предстои.