Клиничната психологична оценка е систематичен професионален процес за изследване и разбиране на психичното функциониране на човека. Тя има за цел да изгради цялостна картина на актуалното психологично състояние, когнитивното и емоционалното функциониране, личностовите особености, поведението, ресурсите и затрудненията на конкретния човек в контекста на неговата житейска, социална и медицинска история.
Клиничната психологична оценка не е равнозначна на психологично тестиране. Психологичният тест е само един от възможните инструменти в значително по-широк процес, който включва клинично интервю, наблюдение, анализ на анамнестична и медицинска информация и, когато е необходимо, използване на стандартизирани психологични методики. Основната задача на клиничната оценка не е просто да установи наличието или отсъствието на определен симптом, а да помогне за разбирането на неговото значение в контекста на конкретния човек.
Как протича клиничната психологична оценка?
Процесът започва с формулирането на конкретен клиничен въпрос. Причина за оценката може да бъде наличие на психологични или поведенчески симптоми, необходимост от изясняване на емоционалното или когнитивното функциониране, препоръка от лекар или друг специалист, подготовка за определено лечение или необходимост от оценяване на психологичната адаптация към заболяване.
Клиничното интервю е основна част от този процес. В него се изследват актуалните затруднения, тяхното начало и развитие, житейската история, значимите отношения и събития, предходното психично и физическо здраве, настоящото медицинско състояние, проведеното лечение, социалната среда и начините, по които човек се справя с трудностите. В зависимост от поставения въпрос специалистът определя дали е необходимо използването на допълнителни стандартизирани инструменти и кои от тях са подходящи.
При оценка на депресивната симптоматика например могат да бъдат използвани Patient Health Questionnaire-9 (PHQ-9) или Beck Depression Inventory-II (BDI-II), а за оценяване на тревожността – Generalized Anxiety Disorder-7 (GAD-7) или Beck Anxiety Inventory (BAI). В медицински контекст широко приложение намира Hospital Anxiety and Depression Scale (HADS), която позволява оценяване на тревожни и депресивни симптоми при хора със соматични заболявания. Тези инструменти не поставят самостоятелно диагноза. Получените резултати имат значение единствено когато бъдат интерпретирани от квалифициран специалист в контекста на останалата клинична информация.
Какво може да бъде оценено?
Клиничната психологична оценка може да бъде насочена към различни аспекти на психичното функциониране – тревожност, депресивност, психологичен дистрес, стрес, адаптация, емоционална регулация, личностово функциониране, поведенчески затруднения, междуличностни отношения и начина, по който човек преживява и се справя със значими житейски промени. При необходимост могат да бъдат изследвани и когнитивни функции като внимание, памет, концентрация и изпълнителни способности. Краткият когнитивен скрининг може например да включва Montreal Cognitive Assessment (MoCA), а при наличие на конкретни индикации да бъде извършено по-задълбочено невропсихологично изследване със специализирани методики.
Когато клиничният въпрос изисква оценка на личностовото функциониране и психопатологичните характеристики, могат да бъдат използвани комплексни стандартизирани инструменти като Minnesota Multiphasic Personality Inventory (MMPI) или други подходящи личностови методики. При преживяно травматично събитие и съмнение за посттравматична симптоматика оценката може да включва специализирани инструменти като PTSD Checklist for DSM-5 (PCL-5). За оценяване на субективно преживявания стрес могат да бъдат използвани инструменти като Perceived Stress Scale (PSS).
Важно място в клиничната оценка има и идентифицирането на ресурсите на човека – неговите стратегии за справяне, социална подкрепа, мотивация, адаптивни способности и факторите, които могат да подпомогнат възстановяването и качеството му на живот.
Клинична психологична оценка при соматично заболяване
Диагностицирането и лечението на тежко, хронично или животозастрашаващо заболяване могат да бъдат свързани със значително психологично натоварване. Несигурността, продължителното лечение, болката, физическите ограничения, промяната във външния вид или телесното функциониране, нарушаването на обичайните социални и професионални роли и страхът за бъдещето могат да окажат влияние върху психичното състояние на пациента и неговите близки. В този контекст клиничната психологична оценка позволява да бъдат идентифицирани както нормалните психологични реакции към заболяването и лечението, така и състоянията, при които е необходима допълнителна психологична, психотерапевтична или психиатрична помощ. Оценката може да бъде насочена към психологичния дистрес, тревожността, депресивността, адаптацията към заболяването, качеството на живот, когнитивното функциониране, социалните отношения и ресурсите за справяне. Това позволява психологичната помощ да бъде планирана според индивидуалните потребности на пациента, вместо да се прилага един и същ модел на подкрепа за всички.
Клинична оценка в психоонкологията
Клиничната психологична оценка е особено важна част от съвременната психоонкологична грижа. Онкологичното заболяване може да бъде свързано със значителен психологичен дистрес във всеки етап – от диагностиката и активното лечение до ремисията, проследяването, рецидива, прогресията или палиативните грижи. За първоначален скрининг на дистрес може да бъде използван Distress Thermometer (DT) в комбинация със списък на проблемите, чрез който се идентифицират практически, семейни, емоционални, физически и други затруднения.
За по-детайлно изследване на качеството на живот могат да бъдат използвани инструменти като EORTC Quality of Life Questionnaire – Core 30 (EORTC QLQ-C30) и Functional Assessment of Cancer Therapy – General (FACT-G). Те позволяват да бъдат оценени различни измерения на функционирането и влиянието на заболяването и лечението върху ежедневието на пациента. При пациенти след приключване на активното лечение или при продължително проследяване значим проблем може да бъде страхът от повторна поява или прогресия на заболяването. При необходимост той може да бъде изследван чрез специализирани инструменти като Fear of Cancer Recurrence Inventory (FCRI). Психоонкологичната оценка може да включва още тревожност, депресивност, телесен образ, сексуалност, семейно и социално функциониране, придържане към лечението, когнитивни затруднения, стратегии за справяне и потребности от психологична и социална подкрепа.
Целта не е психологичното страдание да бъде патологизирано. Страхът, тъгата, несигурността и тревожността могат да бъдат естествени реакции на сериозно заболяване. Клиничната оценка помага да се разбере тяхната интензивност, продължителност и влияние върху функционирането и да се прецени кога човекът би имал полза от професионална помощ.
Качество на живот и психосоциално функциониране
Качеството на живот е важна част от съвременната клинична оценка, особено при хронични и продължителни заболявания. При необходимост могат да бъдат използвани стандартизирани инструменти като WHOQOL-BREF, който оценява физически, психологически, социални и свързани със средата аспекти на качеството на живот, както и EQ-5D за оценяване на свързаното със здравето качество на живот и функционалното състояние. Тези данни могат да бъдат особено ценни при проследяване на промените във времето и при оценяване на въздействието на заболяването и лечението върху ежедневното функциониране.
От оценката към индивидуалния план за грижа
Клиничната психологична оценка има смисъл тогава, когато води до по-добро разбиране и по-добро решение за последващата грижа. След приключването на процеса информацията от интервюто, наблюдението, стандартизираните методики и останалите източници се интегрира в цялостна клинична формулировка.
В зависимост от резултатите могат да бъдат препоръчани психологично консултиране, психотерапия, психоонкологична подкрепа, психиатрична или друга медицинска консултация, невропсихологична оценка, социална подкрепа, работа със семейството или включване на други специалисти от мултидисциплинарния екип. Когато оценката се провежда в рамките на медицинска грижа и пациентът е дал необходимото съгласие, резултатите могат да подпомогнат и работата на лекуващия екип.
Оценката не е диагноза сама по себе си
Резултатът от един тест, въпросник или скринингова скала не трябва да се интерпретира самостоятелно като клинична диагноза. Психологичните инструменти измерват определени характеристики или симптоми и имат своите възможности, но и ограничения. Затова резултатите се интерпретират в контекста на клиничното интервю, наблюдението, житейската и медицинската история и останалата налична информация. Когато резултатите показват вероятност за психично разстройство или необходимост от медицинска диагностика и лечение, пациентът се насочва към съответния специалист.
Професионални и етични стандарти
Клиничната психологична оценка изисква специализирана професионална компетентност. Изборът на инструменти се определя от целта на оценката, конкретния клиничен въпрос, характеристиките на пациента и доказателствата за надеждността и валидността на съответната методика. Прилагат се инструменти, за които специалистът притежава необходимата компетентност и право на използване, като се отчитат наличието на подходяща езикова и културна адаптация, нормативни данни и ограниченията на методиката. Процесът се основава на информирано съгласие, конфиденциалност, защита на личната информация, професионална етика и уважение към автономността и достойнството на човека.
Нашият подход
В Института по медицинска психология, психоонкология и психосоматика разглеждаме клиничната психологична оценка като процес на професионално разбиране, а не като механично измерване или поставяне на етикет. Не всеки човек има нужда от една и съща оценка и не всяка клинична ситуация изисква психологично тестиране. Методите се подбират индивидуално според въпроса, на който трябва да бъде отговорено. Съчетаваме клиничното интервю, наблюдението, стандартизираните инструменти и професионалната експертиза, за да разберем не само наличието на симптоми, но и тяхното значение за конкретния човек, неговото функциониране, отношения, здравословно състояние и качество на живот.