Услуги

Спешност 112 всички линии

Ако сте в спешност

Единен европейски номер за спешна помощ Денонощно, безплатно, от всеки телефон
112

Линиите за подкрепа се управляват централно и се публикуват само след проверка от официален източник.

Институтът предлага психологична, психотерапевтична, психодиагностична и психосоциална подкрепа за деца, възрастни и семейства, както и специализирана работа с медицински специалисти, професионалисти от помагащите професии, лечебни заведения, социални услуги и организации.

Работим в областта на клиничната психология, психотерапията, психоонкологията, психосоматиката, детското развитие, клиничната социална работа и психосоциалната грижа.

Не е необходимо предварително да знаете каква точно форма на подкрепа търсите.

Специализирани направления

Практиката на Института се развива в няколко специализирани направления на медицинската и клиничната психология, психосоциалната грижа и клиничната социална работа.

Всяко направление обединява различни форми на работа според конкретната ситуация и потребностите на човека – психологична консултация, психотерапия, психологична оценка, работа със семейството, психосоциална подкрепа, пациентска навигация или подкрепа на професионалисти.

Психосоматика

Тялото, психичното преживяване и отношенията не съществуват отделно едно от друго.

Психосоматиката изследва сложните отношения между телесното функциониране, психичното преживяване, отношенията и средата, в която човек живее.

Психосоматичният подход не разделя заболяванията на „истински телесни“ и „психологични“. Той изхожда от разбирането, че човекът преживява заболяването едновременно чрез тялото, психиката, отношенията и социалния си живот.

Телесният симптом е реален независимо дали медицината е установила ясна органична причина за него. Липсата на достатъчно медицинско обяснение също не означава автоматично, че симптомът има психологична причина.

Психологичната работа може да бъде полезна при хронична болка, повтарящи се телесни оплаквания, силна тревожност, свързана със здравето, трудна адаптация към заболяване или когато физическото състояние се преживява в контекста на значително психологично и житейско натоварване.

При установено соматично заболяване психологичната работа може да бъде насочена към начина, по който човек преживява тялото си, лечението, ограниченията, зависимостта от медицинската система и промените в отношенията и ежедневието.

Форми на работа

Важно

Психосоматичният подход не означава, че заболяването е причинено от емоции, че симптомите са въображаеми или че човек може да се излекува чрез „позитивно мислене“.

Психологичната работа не замества медицинската диагностика, лечение и проследяване.

Тежко и хронично заболяване

Психологична и психосоциална подкрепа отвъд конкретната диагноза.

Тежкото или продължително заболяване поставя човека пред задачи, които надхвърлят медицинското лечение.

Диагнозата може да промени чувството за сигурност, отношението към собственото тяло, професионалния живот, семейните роли, сексуалността, финансовото положение, самостоятелността и представата за бъдещето.

При някои заболявания човек трябва да се приспособи към продължително лечение и медицинско проследяване. При други настъпват ограничения във физическото функциониране или необходимост от помощ в ежедневието. Понякога заболяването протича с периоди на относителна стабилност и последващо влошаване, което прави бъдещето трудно предвидимо.

Психологичната подкрепа не предполага, че човек трябва да „приеме“ заболяването по определен начин. Страхът, гневът, тъгата, несигурността, надеждата и трудността да се приспособиш към промените могат да бъдат разбираеми реакции на реална житейска ситуация.

Институтът работи не само с хора с онкологични заболявания, но и с пациенти с други хронични, прогресиращи, инвалидизиращи или социално значими заболявания.

Форми на работа

Важно

Психологичната и психосоциалната подкрепа са част от комплексната грижа и не заместват медицинското лечение, проследяването или рехабилитацията.

Криза, травматично преживяване и насилие

Подкрепа, когато преживяното нарушава чувството за сигурност и обичайните начини за справяне.

Някои събития могат рязко да променят усещането за сигурност и способността на човек да използва обичайните си начини за справяне.

Това може да бъде тежък инцидент, преживяно насилие, внезапна загуба, животозастрашаваща медицинска ситуация, внезапно влошаване на здравето или друго събитие, което човек преживява като извънредно и трудно за интегриране.

След подобно преживяване могат да се появят страх, безсъние, натрапливи спомени или образи, повишена бдителност, раздразнителност, избягване на определени места или ситуации, телесно напрежение, емоционално отдръпване или усещане, че случилото се продължава да присъства, въпреки че непосредствената опасност е преминала.

Не всяка силна психологична реакция след тежко събитие означава посттравматично стресово разстройство. Част от тези реакции могат да бъдат естествен отговор на извънредно преживяване.

Психологичната работа започва с разбирането на конкретния човек – какво е преживял, как се чувства в настоящия момент, как събитието влияе върху ежедневното му функциониране и от какъв вид подкрепа има нужда.

Форми на работа

Важно

При непосредствен риск за живота или здравето, продължаващо насилие, тежка психична криза, суицидни намерения или друга спешна ситуация амбулаторната психологична работа не е заместител на спешната медицинска, психиатрична или друга компетентна помощ.

Палиативна грижа и край на живота

Подкрепа за пациента, близките и професионалистите при напреднало заболяване, загуба и край на живота.

Палиативната грижа поставя в центъра качеството на живот на човека при тежко, прогресиращо или животозастрашаващо заболяване и включва внимание към физическите, психологичните, социалните и духовните измерения на преживяването.

Психологичната работа в този период не е насочена към това човекът непременно да „приеме смъртта“, да се примири или да говори за нея, преди да е готов.

Един пациент може да има нужда да говори за страховете си, друг – за семейството си, трети – за конкретни практически въпроси, а четвърти да предпочита да продължи да живее ежедневието си, без всяка среща да бъде превръщана в разговор за края на живота.

В центъра остават автономността, достойнството и индивидуалният начин, по който човек разбира собствената си ситуация.

Психологичната работа включва и близките. Те могат едновременно да полагат интензивни грижи, да преживяват страх от предстоящата загуба и да трябва да вземат практически решения в период на значително емоционално натоварване.

Подкрепата на медицинските специалисти също е част от това направление. Разговорите за прогноза, целите на лечението, влошаването и края на живота са сред най-трудните професионални ситуации в медицината.

Форми на работа

Важно

Психологичната подкрепа е част от палиативния подход, но не замества специализираната медицинска палиативна грижа, контрола на физическите симптоми или решенията на медицинския екип.

Надеждата и реалистичният разговор за заболяването не са задължително противоположности. При промяна на медицинската ситуация може да се променя и това, към което човек насочва надеждата си.

Клинична социална работа и пациентска навигация

Подкрепа там, където заболяването се среща със семейството, работата, социалните права и системата.

Тежкото заболяване почти никога не съществува единствено като медицински проблем.

То може да засегне работата и доходите, способността за самообслужване, семейните роли, необходимостта от чужда помощ, жилищната ситуация, достъпа до социални услуги и взаимодействието с различни институции.

Пациентът и неговите близки често трябва за кратко време да се ориентират в сложна система точно когато разполагат с най-малко физически и психологичен ресурс за това.

Клиничната социална работа разглежда човека в контекста на заболяването, семейството, социалната среда и здравната система. Целта е да бъдат идентифицирани конкретните психосоциални потребности, наличните ресурси и реалистичните възможности за подкрепа.

Пациентската навигация подпомага ориентирането и координацията в системата. Специалистът не взема решения вместо пациента, а му помага да разбере възможностите, да определи следващите стъпки и да достигне до подходящите институции, специалисти и форми на подкрепа.

Форми на работа

  • Психосоциална оценка
  • Пациентска навигация
  • Ориентиране при процедури пред ТЕЛК и НЕЛК
  • Ориентиране относно социални права и възможности за подкрепа
  • Подкрепа при промяна на работоспособността
  • Подкрепа при връщане към работа след тежко заболяване
  • Оценка на необходимостта от грижа и подкрепа в ежедневието
  • Ориентиране към социални услуги и ресурси в общността
  • Подкрепа на близките и хората, които полагат грижи
  • Оценка на натоварването от грижата
  • Координация между различни форми на здравна и социална подкрепа

Важно

Клиничният социален работник може да оценява психосоциалните потребности, да предоставя информация, да подпомага ориентирането и да координира подкрепата в рамките на своята професионална компетентност.

Той не замества лекар, адвокат, ТЕЛК, НЕЛК, НОИ, АСП или друг компетентен административен орган и не може да определя или гарантира резултат от медицинска, административна или правна процедура.

Когато не знаете откъде да започнете

Понякога трудността не може да бъде поставена само в една категория. Тежкото заболяване например може едновременно да носи тревожност, промени в отношенията, професионални затруднения, необходимост от социална подкрепа и натоварване за цялото семейство.

Затова не е необходимо предварително да знаете дали имате нужда от психологична консултация, психотерапия, психологична оценка или психосоциална подкрепа.

При първоначалната среща може да бъде изяснена ситуацията и да бъде обсъден най-подходящият следващ подход – психологична или психотерапевтична работа, психологична оценка, психосоциална подкрепа, групов формат или насочване към друг специалист.

Човекът не трябва да се побира в предварително определена категория. Формата на подкрепа се определя според човека, неговата ситуация и конкретните му потребности.