Психологична подкрепа за деца и семейства

 Институтът по медицинска психология, психоонкология и психосоматика предоставя специализирана психологична и психотерапевтична подкрепа на бебета, деца, юноши, родители и семейства. Работата ни се основава на разбирането, че детето не може да бъде разглеждано изолирано от своите отношения, семейна история и среда. Затова подкрепата може да включва както самото дете, така и неговите родители, близки и други значими възрастни. Подходът е индивидуален и се определя според възрастта, развитието, затрудненията и потребностите на конкретното дете и неговото семейство.

Нашето разбиране за детето

За нас детето е пълноценна личност от самото начало на живота. Дори когато още не говори, то възприема случващото се около него, реагира на отношенията, раздялата, напрежението, промените и емоционалното състояние на значимите възрастни. Затова симптомът или поведението не се разглеждат просто като нещо, което трябва да бъде премахнато. Те могат да бъдат начин, по който детето показва, че преживява трудност, за която все още няма думи. Нашата задача е да помогнем на детето и семейството да разберат какво стои зад тази проява и как могат да бъдат създадени по-добри условия за развитие, свързване и справяне.

Подкрепа в ранното детство

Първите години от живота са период на интензивно телесно, емоционално, езиково и социално развитие. В този етап родителите често имат въпроси дали развитието на детето протича според очакванията, как да разбират неговите реакции и как да реагират при трудности.

Подкрепата е полезна при:

• трудности в установяването на контакт;
• ограничен или непостоянен зрителен контакт;
• липса или забавяне на проговарянето;
• трудности в общуването и взаимодействието;
• силна чувствителност към звуци, допир или промени;
• затруднения с храненето и съня;
• прекомерна раздразнителност или трудно успокояване;
• ограничен интерес към играта;
• повтарящи се действия и поведения;
• силни реакции при раздяла;
• трудна адаптация към ясла или детска градина;
• изоставане или неравномерност в развитието;
• родителски тревоги относно развитието на детето.

Ранната консултация не означава непременно, че детето има разстройство. Тя позволява развитието да бъде наблюдавано, родителските притеснения да бъдат чути и при необходимост да се предложи своевременна подкрепа.

Подкрепа за преждевременно родени бебета и техните родители

Преждевременното раждане може да бъде травматично преживяване за цялото семейство. Медицинската несигурност, раздялата между майката и бебето, престоят в неонатологично отделение и страхът за живота и развитието на детето могат да окажат дълбоко въздействие върху родителите и върху изграждането на ранната връзка.

Подкрепата е насочена към:

• преживяването на преждевременното раждане;
• тревожността и чувството за вина;
• трудностите при изграждането на връзка с бебето;
• страховете за бъдещото развитие;
• адаптацията след изписването;
• разбирането на сигналите и потребностите на детето;
• подкрепата на двойката и семейството;
• координацията с други специалисти, когато е необходимо.

Целта не е родителите да бъдат оценявани, а да бъдат подкрепени в един изключително натоварващ период.

Психологична оценка на детското развитие

При наличие на въпроси или притеснения може да бъде извършена специализирана оценка на познавателното, емоционалното, поведенческото и социалното функциониране на детето.  Оценката може да включва наблюдение, разговор с родителите, взаимодействие и игра с детето, стандартизирани методики и анализ на информация от други значими среди.

Тя е насочена към:

• общото развитие;
• езиковото и комуникативното функциониране;
• вниманието и концентрацията;
• паметта и познавателните процеси;
• емоционалната регулация;
• отношенията с възрастни и връстници;
• поведението;
• играта и символното функциониране;
• адаптацията към детска градина или училище;
• наличието на признаци за разстройство в развитието.

Резултатът не се свежда до определяне на тестови стойности и резултати, целта е да се разбере как функционира конкретното дете, какви са неговите ресурси и от каква подкрепа има нужда.

Подкрепа при затруднения в развитието

Институтът работи с деца и семейства при съмнение или установени затруднения в развитието.

Това включва:

• разстройства от аутистичния спектър;
• езикови и комуникативни затруднения;
• дислексия и специфични обучителни трудности;
• нарушения на вниманието и активността;
• затруднения в интелектуалното развитие;
• сензорни и двигателни особености;
• емоционални и поведенчески проблеми;
• трудности в социалното взаимодействие.

Работата не се определя единствено от диагнозата. В центъра остава конкретното дете – неговите способности, интереси, начин на общуване и връзките му с другите. Когато е необходимо, подкрепата се осъществява в сътрудничество с логопеди, педагози, лекари и други специалисти.

Психологично консултиране и психотерапия за деца

Децата не винаги могат да обяснят директно какво ги тревожи. Те често изразяват преживяванията си чрез играта, поведението, телесни оплаквания, затруднения в училище или промени в отношенията.

Психологичната и психотерапевтичната работа е полезна при:

• тревожност, страхове и фобии;
• тъга и промени в настроението;
• силна раздразнителност или агресивно поведение;
• отдръпване и изолация;
• трудности с контрола на емоциите;
• нарушения на съня;
• телесни оплаквания без достатъчно медицинско обяснение;
• трудности в детската градина или училище;
• конфликти с връстници;
• преживяно насилие или друго травматично събитие;
• раздяла на родителите;
• загуба на близък човек;
• тежко заболяване на детето или член на семейството;
• осиновяване, приемна грижа или друга значима промяна в семейната среда.

При по-малките деца работата често използва играта като основен начин за общуване и изразяване.

Подкрепа за юноши

Юношеството е период на значителни телесни, емоционални и социални промени. Младият човек търси собствената си идентичност и автономност, но едновременно с това продължава да има нужда от сигурни отношения и подкрепа.

Консултацията е полезна при:

• тревожност и панически преживявания;
• депресивно настроение;
• самота и социално отдръпване;
• ниска самооценка;
• затруднения с телесния образ;
• проблеми в отношенията с родители и връстници;
• училищни трудности;
• тормоз и преживяно насилие;
• рисково поведение;
• самонараняване;
• въпроси, свързани с идентичността;
• силен стрес и трудности при справянето;
• преживяна загуба или тежко заболяване в семейството.

Работата с юноши предполага уважение към тяхната нарастваща самостоятелност и ясни правила за конфиденциалност и участие на родителите.

Консултиране на родители

Родителската консултация е пространство, в което възрастните могат да обсъдят своите тревоги, въпроси и затруднения, без да бъдат обвинявани или оценявани.

Подкрепата е насочена към:

• разбирането на поведението на детето;
• изграждането на сигурна връзка;
• поставянето на граници;
• справянето със силни емоционални реакции;
• трудности при хранене, сън и раздяла;
• адаптацията към детска градина и училище;
• общуването с детето за трудни теми;
• различията между родителите относно възпитанието;
• родителско изчерпване;
• чувство за вина и несигурност;
• подкрепа след поставяне на диагноза;
• промени в семейството.

Понякога работата с родителите е достатъчна, за да настъпи промяна в състоянието и поведението на детето. В други случаи тя е част от по-широка терапевтична работа.

Подкрепа за семейството

Затрудненията на детето често оказват влияние върху цялото семейство. Родителите могат да имат различни представи за проблема и начина, по който трябва да се реагира. Братята и сестрите също могат да преживяват тревожност, ревност, вина или усещане, че остават на заден план.

Работата със семейството подпомага:

• подобряването на комуникацията;
• разбирането на потребностите на всеки член;
• намаляването на конфликтите;
• разпределянето на грижите и отговорностите;
• подкрепата на братя и сестри;
• адаптацията към диагноза или житейска промяна;
• възстановяването на чувството за свързаност и сигурност.

Подкрепа при раздяла и адаптация

Първите отделяния от родителя – започване на ясла, детска градина или училище – са важни моменти в развитието. При някои деца и родители те могат да бъдат свързани със силен страх, плач, отказ, телесни симптоми или продължителна тревожност.

Подкрепата има за цел не просто детето да бъде накарано да се раздели, а процесът да бъде разбран и подготвен по начин, който запазва чувството за сигурност.

Групи за родители

Институтът организира групи за родители, в които участниците да споделят своя опит и да обсъждат теми от ежедневието с децата.

Темите обичайно включват:

• първите месеци след раждането;
• трудности в ранната връзка;
• сън и хранене;
• проговаряне;
• детски страхове;
• силни емоции и поведение;
• граници и самостоятелност;
• адаптация към детска градина;
• отношения между братя и сестри;
• родителско изчерпване;
• грижа за дете със специални потребности;
• разговор с детето за болест, раздяла и загуба.

Групата намалява усещането, че родителят е сам със своите трудности, и създава възможност за подкрепа и професионално осмисляне на преживяното.

Как протича първата среща?

Първата среща обикновено включва разговор с родителите или законните представители на детето. Обсъждат се причината за търсене на помощ, развитието на детето, семейната и медицинската история, актуалните затруднения и очакванията от работата. В зависимост от възрастта и клиничния въпрос детето може да участва още в първата среща или да бъде поканено на последваща среща. След първоначалната консултация се обсъжда най-подходящият формат – родителско консултиране, наблюдение и оценка на детето, индивидуална терапевтична работа, семейни срещи или насочване към друг специалист.

Конфиденциалност и участие на родителите

Работата с деца и юноши изисква баланс между правото на детето на защитено пространство и отговорността на родителите за неговото здраве и безопасност. Правилата за конфиденциалност, обратна връзка и участие на родителите се обсъждат предварително и се съобразяват с възрастта, развитието и конкретната ситуация. Когато съществува сериозен риск за живота или безопасността на детето, специалистът предприема необходимите действия съгласно професионалните и правните изисквания.

Нашият подход

Ние не търсим "трудното", което просто трябва да бъде коригирано, нито обвиняваме родителите за трудностите на детето. Опитваме се да разберем какво детето изразява чрез своето тяло, игра, симптоми, мълчание или поведение и как семейството може да бъде подкрепено да отговори на тази потребност. За нас ранната подкрепа не е поставяне на етикет, тя е възможност трудността да бъде разпозната навреме, преди да се превърне в трайно страдание.

Когато едно дете среща трудност, подкрепата започва с това да чуем него и хората, които се грижат за него.