Ако сте в спешност
Линиите за подкрепа се управляват централно и се публикуват само след проверка от официален източник.
Групи за пациенти, близки, родители и професионалисти, водени в ясна професионална рамка и с предварително определена цел.
Групата предлага различен вид психологично пространство от индивидуалната работа. В нея човек не е само в отношения със специалиста, а среща и други хора, които преминават през сходни преживявания, професионални ситуации или житейски трудности.
Това може да намали усещането за изолация и да позволи собственото преживяване да бъде видяно от различни перспективи. Понякога именно срещата с опита на друг човек помага да бъдат разпознати чувства и въпроси, за които досега не е имало думи.
Груповата работа обаче не означава, че участниците трябва да разказват всичко за себе си или да говорят, преди да са готови. Всяка група има ясна рамка, правила за конфиденциалност и предварително определена цел.
Институтът организира както психологични групи за пациенти, близки и родители, така и професионални групи за психолози, социални работници и медицински специалисти.
Балинтови групи
Какво представляват?
Балинтовата група е специализирана форма на професионална групова работа, насочена към отношенията между специалиста и човека, с когото той работи.
В центъра не стои въпросът дали е поставена правилната диагноза, дали е избрана правилната медицинска терапия или коя професионална техника трябва да бъде приложена. Фокусът е върху самата среща – как специалистът преживява пациента или клиента, какво се случва в отношенията и защо определени случаи остават особено трудни, натоварващи или значими.
Участник може да представи случай, при който изпитва безсилие, раздразнение, тревожност, прекомерна загриженост, дистанциране или друго силно преживяване.
Групата не дава инструкции на представящия. Чрез свободното мислене на участниците се създават различни възможности за разбиране на отношенията.
Води: Д-р Маргарита Тарейн
За кого е подходяща?
За:
- лекари;
- медицински сестри и други медицински специалисти;
- психолози;
- психотерапевти;
- социални работници;
- други професионалисти от помагащите професии.
Кога може да бъде полезна?
- когато определен пациент или клиент продължава да занимава специалиста;
- при чувство за безсилие;
- при раздразнение или гняв;
- при прекомерна емоционална ангажираност;
- при трудност с професионалната дистанция;
- при повтарящи се сложни отношения;
- за развитие на способността за професионална рефлексия;
- като част от превенцията на професионалното изчерпване.
Как протича груповата работа?
На всяка среща един от участниците представя професионална среща или случай. След представянето групата работи върху възможните значения, отношения и преживявания, които случаят поражда.
Не е необходимо всеки участник да представя случай на всяка среща.
Как протича първата среща?
Представят се принципите на Балинтовия метод, рамката на групата, правилата за конфиденциалност и начинът на участие.
Формат и честота
Формат
Малка професионална група с квалифициран Балинтов водещ.
Продължителност и честота
Балинтовата група е най-смислена като регулярен процес. Конкретната честота и продължителност се обявяват за всяка група.
Кой води групата?
Квалифициран Балинтов водещ.
Важно
Балинтовата група не е лична групова психотерапия, клинична конференция или форма за оценяване на професионалната компетентност.
Групи за родители
Какво представляват?
Родителството често се преживява като много лична отговорност. Когато възникнат трудности, родителите лесно могат да останат с усещането, че другите се справят по-добре, а проблемът е единствено в тяхното семейство.
Групата за родители създава пространство, в което могат да бъдат обсъждани реални ситуации от ежедневието – поведението на детето, границите, тревожността, раздялата, адаптацията, отношенията между братя и сестри, юношеството или собственото изчерпване на родителя.
Целта не е водещият да предоставя универсална система за „правилно възпитание“. Децата и семействата са различни и една и съща родителска стратегия може да има различно значение в различен контекст.
Груповият формат позволява родителят едновременно да мисли върху собствената си ситуация и да чуе опита на други семейства.
За кого е подходяща?
В зависимост от конкретната група тя може да бъде предназначена за:
- родители на бебета и малки деца;
- родители на деца в училищна възраст;
- родители на юноши;
- родители на деца с хронично заболяване;
- родители на деца с особености в развитието;
- осиновители;
- приемни родители;
- родители, преминаващи през конкретен семеен период или затруднение.
Кога може да бъде полезна?
При въпроси, свързани с развитието, поведението, отношенията, границите, самостоятелността, тревожността, училището, юношеството и промените в семейството.
Какво включва груповата работа?
Срещите могат да включват кратко въвеждане от водещия, обсъждане на конкретна тема, ситуации от ежедневието и групова дискусия.
Как протича първата среща?
При някои групи се провежда предварителна индивидуална среща, за да се прецени дали конкретният формат отговаря на потребностите на родителя.
Формат и честота
Формат
Малка група с един или двама водещи според програмата.
Продължителност и честота
Възможни са групи с предварително определен брой срещи и по-дългосрочни групи.
Кой води групата?
Психолог, психотерапевт или друг квалифициран специалист според тематиката.
Важно
Групата за родители не замества индивидуалната оценка на детето, когато има съмнение за психологичен, медицински или развитийен проблем, който изисква специализирано изследване.
Групи за хора с онкологични заболявания
Какво представляват?
Онкологичното заболяване може да създаде особено усещане за самота. Дори когато човек има подкрепящо семейство и приятели, понякога остава чувството, че хората около него не могат напълно да разберат преживяването на диагнозата, лечението и несигурността.
В групата човек среща други хора, за които част от тези преживявания не се нуждаят от дълго обяснение.
Темите могат да бъдат много различни – страхът от прогресия, чакането на резултати, физическите промени, отношенията с близките, връщането към работа, сексуалността, чувството за различност, животът след лечението или въпросите за бъдещето.
Групата не изисква участниците да бъдат „позитивни“ и не предполага, че съществува правилен психологичен начин за преминаване през рака.
За кого е подходяща?
Според конкретната програма могат да бъдат организирани групи за:
- хора по време на активно лечение;
- хора след приключване на лечението;
- пациенти с определено онкологично заболяване;
- млади хора с онкологична диагноза;
- хора с напреднало заболяване;
- други конкретно определени групи пациенти.
Кога може да бъде полезна?
- при чувство за изолация;
- при страх от рецидив или прогресия;
- при трудност да се говори с близките;
- при промени в тялото;
- при връщане към ежедневието;
- при несигурност за бъдещето;
- когато човек има нужда да бъде с други, които преминават през сходен опит.
Какво включва груповата работа?
Разговор върху преживяването на заболяването, отношенията, тялото, страховете, ресурсите и промените в живота.
Водещият подпомага груповия процес и следи за психологичната безопасност на участниците.
Как протича първата среща?
Обичайно преди включването се провежда кратка индивидуална среща. Целта не е човекът да бъде „одобрен“, а да се прецени дали конкретната група е подходяща за неговата ситуация и потребности.
Формат и честота
Формат
Малка група, присъствено или онлайн според програмата.
Продължителност и честота
Определят се за конкретната група.
Кой води групата?
Психолог или психотерапевт с компетентност в психоонкологията.
Важно
Груповата психологична работа не замества онкологичното лечение и медицинското проследяване.
Групи за близки на хора с тежко заболяване
Какво представляват?
Близките на тежко болни хора често се оказват в ролята на основен източник на подкрепа, без самите те да имат пространство, в което да говорят за собственото си преживяване.
Те могат да бъдат едновременно уплашени, уморени, ядосани, обнадеждени и виновни, че изобщо изпитват нещо различно от безусловна готовност за грижа.
В групата тези противоречиви чувства могат да бъдат назовани, без човекът да трябва да пази пациента от тях.
Особено значима може да бъде срещата с други близки, които разбират какво означава животът да бъде организиран около лечения, изследвания, болници, промени в състоянието и постоянна несигурност.
За кого е подходяща?
За партньори, родители, пълнолетни деца, братя, сестри и други значими хора, които подкрепят човек с тежко или хронично заболяване.
Кога може да бъде полезна?
- при продължително полагане на грижи;
- при изчерпване;
- при страх от влошаване;
- при чувство за вина;
- при социална изолация;
- при трудности в общуването с болния;
- когато човек усеща, че е загубил собственото си пространство;
- при необходимост от подкрепа от хора в сходна ситуация.
Какво включва груповата работа?
Разговор за грижата, отношенията, натоварването, границите, вината, страха, собствените потребности и възможностите за подкрепа.
Как протича първата среща?
В зависимост от формата може да има предварителна индивидуална консултация преди включването в групата.
Формат и честота
Формат
Малка психологична група.
Продължителност и честота
Определят се за конкретната програма.
Кой води групата?
Психолог или психотерапевт с опит в работата с тежко заболяване, семейства и грижещи се.
Важно
Да изпитваш умора, гняв или нужда от дистанция не означава, че обичаш болния човек по-малко.
Групи при загуба и скръб
Какво представляват?
След смъртта на близък човек социалната среда често постепенно се връща към обичайния си ритъм много преди скърбящият да е готов за това.
С времето може да става все по-трудно да се говори за починалия. Околните понякога очакват човекът да „продължи напред“, а самият той може да усеща, че загубата продължава да присъства във всекидневието му.
Групата при загуба създава пространство, в което скръбта не трябва да бъде оправдавана или ускорявана.
Участниците могат да имат много различни реакции – тъга, гняв, вина, празнота, копнеж, облекчение, страх или трудност да приемат реалността на случилото се.
Груповата работа не предполага универсални „етапи“, през които всички трябва да преминат в определен ред.
За кого е подходяща?
За хора, преживели смъртта на значим човек.
Възможно е да се организират и групи според характера на загубата – например след загуба вследствие на тежко заболяване или за определена група близки.
Кога може да бъде полезна?
- когато човек се чувства сам в скръбта;
- когато околните трудно говорят за починалия;
- при чувство за вина;
- при гняв;
- при загуба на смисъл или посока;
- когато човек има нужда да споделя спомени;
- при трудност да се приспособи към живота след загубата.
Какво включва груповата работа?
Разговор за загубата, отношенията с починалия, живота преди и след смъртта, промените в ролите, вината, спомените и продължаването на живота.
Как протича първата среща?
Преди включване може да бъде проведена индивидуална среща за запознаване със ситуацията и преценка дали моментът и форматът са подходящи.
Формат и честота
Формат
Малка психологична група.
Продължителност и честота
Обикновено групата има предварително определена рамка и регулярни срещи.
Кой води групата?
Психолог или психотерапевт с компетентност в работата със загуба и скръб.
Важно
Скръбта сама по себе си не е психично разстройство и няма универсален срок, в който трябва да приключи. При суицидни мисли, тежко нарушение на функционирането или друго значимо психично страдание може да бъде необходима индивидуална клинична оценка.
Групова супервизия
Какво представлява?
Груповата супервизия е професионално пространство, в което участниците могат да представят случаи от собствената си практика и да ги разглеждат заедно със супервизор и колеги.
Предимството на груповия формат е възможността един случай да бъде видян от множество професионални перспективи.
Участниците се учат не само от собствените случаи, но и от работата на останалите. Така постепенно се развива способността за клинично и професионално мислене отвъд непосредствената необходимост да бъде намерено бързо решение.
Добрата супервизионна група трябва да позволява на професионалиста да говори и за моментите, в които не знае, съмнява се, чувства се блокиран или смята, че е допуснал грешка.
За кого е подходяща?
В зависимост от конкретната група:
- психолози;
- психотерапевти;
- социални работници;
- медицински специалисти;
- професионалисти в социални услуги;
- други помагащи специалисти.
Могат да бъдат създавани и специализирани групи – например за психоонкология, работа с деца и семейства, тежко заболяване, загуба или клинична социална работа.
Кога може да бъде полезна?
- при нужда от регулярна професионална рефлексия;
- при сложни случаи;
- при професионална изолация;
- при силни реакции към клиент или пациент;
- при етични дилеми;
- при трудности с границите;
- при развитие на професионалната идентичност;
- при работа в емоционално натоварваща област.
Какво включва супервизионната работа?
Представяне на случаи, клинично и професионално обсъждане, анализ на отношенията, професионалната рамка, етичните въпроси и собствената позиция на специалиста.
Как протича първата среща?
Договарят се правилата на групата, конфиденциалността, начинът за представяне на случаи и очакванията към участието.
Формат и честота
Формат
Малка професионална група с квалифициран супервизор.
Продължителност и честота
Регулярни срещи за предварително определен период или дългосрочна група.
Кой води групата?
Квалифициран супервизор с компетентност в съответната област.
Важно
Супервизията не е административен контрол и не следва да бъде използвана за оценяване на професионалната пригодност на участниците.
Групи за медицински специалисти
Какво представляват?
Медицинските специалисти работят в среда, в която тежките човешки преживявания са част от ежедневието – болка, страх, зависимост, несигурност, агресия, загуба и смърт.
Професионалната култура обаче невинаги предоставя място, в което лекарят, медицинската сестра или друг специалист може да говори за начина, по който тази работа се отразява върху него.
Групата създава защитено професионално пространство за теми, които трудно могат да бъдат обсъждани в обичайния работен контекст.
Това не е група, която учи медицинските специалисти „как да бъдат по-позитивни“ или как да издържат още по-голямо натоварване. Целта е да бъде възстановена възможността професионалният опит да бъде мислен, споделян и психологично преработван.
За кого е подходяща?
За:
- лекари;
- медицински сестри;
- акушерки;
- медицински специалисти;
- професионалисти от палиативната грижа;
- други специалисти, работещи непосредствено с пациенти.
Могат да бъдат организирани и групи за конкретни клинични области – например онкология, палиативна медицина, интензивна грижа или други високо натоварени медицински структури.
Кога може да бъде полезна?
- при продължително професионално натоварване;
- при множество загуби;
- при работа с тежко болни пациенти;
- при чувство за безсилие;
- при емоционално изчерпване;
- при трудни отношения с пациенти и близки;
- при професионална самота;
- когато специалистът усеща, че работата започва значително да влияе върху личния му живот.
Какво включва груповата работа?
Темите се определят от участниците и могат да включват професионалното натоварване, отношенията с пациентите, загубата, чувството за отговорност, границите, конфликтите и начина, по който медицинската работа присъства в личния живот.
Как протича първата среща?
Представят се целта, рамката и правилата за конфиденциалност. В зависимост от конкретната група може да има предварителна индивидуална среща.
Формат и честота
Формат
Малка група с психолог или психотерапевт.
Продължителност и честота
Регулярни срещи според предварително обявената програма.
Кой води групата?
Психолог или психотерапевт с опит в медицинския контекст и груповата работа.
Важно
Този формат е различен от Балинтовата група и груповата супервизия. Основният фокус е върху психологичното преживяване на самия медицински специалист и отражението на професионалната работа върху него.
Как да изберете подходящата група?
Различните групи имат различна цел.
Психологичните групи са насочени към личното преживяване – например живот с онкологично заболяване, грижа за болен близък, родителство или скръб.
Балинтовите групи работят основно върху отношенията между професионалиста и пациента или клиента.
Груповата супервизия е насочена към професионалната практика, случаите, решенията, границите и позицията на специалиста.
Групите за медицински специалисти могат да бъдат насочени към собственото психологично преживяване и професионалното натоварване на участниците.
Затова при всяка обявена група трябва ясно да бъде посочено за кого е предназначена, каква е целта ѝ, кой я води, каква е продължителността и дали се изисква предварителна индивидуална среща.
Важно за участието в група
Груповата работа се основава на конфиденциалност. Участниците се ангажират да не разпространяват извън групата лична информация, която са научили за останалите.
В същото време Институтът не може да гарантира поведението на всеки отделен участник по начина, по който професионалната тайна обвързва водещия. Затова правилата за конфиденциалност се обсъждат ясно още преди или при започването на групата.
Не всяка група е подходяща за всеки човек и във всеки момент. При определени психологични или психиатрични състояния индивидуалната работа може да бъде по-подходяща или да е необходима преди включване в група. Затова при част от форматите се провежда предварителна индивидуална среща.
При непосредствен риск за живота или здравето, тежка психична криза или необходимост от спешна медицинска или психиатрична помощ групата не е подходящ заместител на спешната професионална грижа.
Групата като пространство за среща
Групата не премахва индивидуалността на преживяването. Двама души могат да имат една и съща диагноза, да са загубили близък човек или да упражняват една и съща професия и въпреки това да преживяват случващото се по напълно различен начин.
Именно това прави груповата работа ценна – сходството позволява човек да не бъде сам, а различието му позволява да види, че съществуват и други начини да бъде преживяно случващото се.
Участието не означава задължение да разкажеш всичко за себе си. То означава да влезеш в пространство, в което собственото и чуждото преживяване могат да бъдат чути, мислени и разбрани.