Психодиагностика и клинична психологична оценка (за възрастни)

Институтът по медицинска психология, психоонкология и психосоматика извършва специализирана психодиагностика и клинична психологична оценка на деца, юноши и възрастни. Психодиагностиката е систематичен клиничен процес, който има за цел да изследва психичното, личностовото, емоционалното, поведенческото и когнитивното функциониране на човека.

Тя не се свежда до прилагането на отделен психологичен тест, а включва клинично интервю, наблюдение, стандартизирани психодиагностични инструменти и интегрирана интерпретация на получените резултати.

Конкретните методики се подбират индивидуално според възрастта, състоянието, целта на изследването и клиничния въпрос.

Невропсихологична оценка при възрастни

Невропсихологичното изследване оценява различни аспекти на познавателното функциониране и връзката им с ежедневната самостоятелност и адаптация. Оценката може да бъде подходяща при съмнение или наличие на когнитивни нарушения, неврологични заболявания, последици от мозъчносъдови инциденти, черепно-мозъчни травми, онкологични заболявания и тяхното лечение, както и при оплаквания от промени в паметта, вниманието и концентрацията.

Изследват се области като:

• внимание и концентрация;
• краткосрочна и дългосрочна памет;
• работна памет;
• скорост на обработка на информацията;
• езикови функции;
• зрително-пространствени способности;
• изпълнителни функции;
• планиране и организиране;
• когнитивна гъвкавост;
• ориентация;
• общо когнитивно функциониране.

В зависимост от клиничния въпрос могат да бъдат използвани стандартизирани инструменти като MoCA, MMSE, ACE-III, Trail Making Test, Stroop Test, Rey Auditory Verbal Learning Test, Rey-Osterrieth Complex Figure, Digit Span, Verbal Fluency Test и други подходящи методики. Невропсихологична оценка може да бъде извършвана и във връзка с подготовка на клинична документация за явяване пред ТЕЛК/НЕЛК, когато това е приложимо и съответства на компетентността на специалиста.

Оценка на паметта и когнитивното функциониране в напреднала възраст

Отделно направление е оценката на хора с оплаквания от забравяне, затруднена концентрация, дезориентация или промяна в способността за организиране на ежедневните дейности. Целта е да се установят характерът и степента на когнитивните затруднения и необходимостта от допълнителна неврологична, психиатрична или друга медицинска оценка. Психологичното изследване може да подпомогне разграничаването между промени, свързани с нормалното стареене, леко когнитивно нарушение, вероятен неврокогнитивен синдром и когнитивни оплаквания, повлияни от депресия, тревожност, нарушения на съня или други фактори. Психологичната оценка сама по себе си не замества медицинската диагностика на неврологично или друго заболяване.

Психодиагностика на личностовото функциониране

Извършваме комплексна оценка на личностовото и емоционалното функциониране при възрастни. Тя може да бъде препоръчана при продължителни емоционални и междуличностни затруднения, повтарящи се кризи, проблеми с адаптацията, диагностична неяснота или необходимост от по-задълбочено разбиране на психологичното функциониране.

Оценяват се:

• личностови характеристики и устойчиви модели на функциониране;
• емоционална регулация;
• преживяване и управление на тревожност и напрежение;
• междуличностно функциониране;
• образ за себе си и другите;
• адаптивни ресурси;
• защитни механизми;
• начин на справяне с конфликти и стрес;
• характеристики на мисловното и афективното функциониране.

Според конкретния клиничен въпрос могат да бъдат използвани MMPI-2, PAI, TAT, SCORS-G и други стандартизирани или клинично утвърдени методи. Резултатите никога не се интерпретират изолирано от клиничното интервю и цялостния контекст на личността.

Оценка при тревожни и депресивни състояния

Психологичната оценка може да подпомогне определянето на характера и тежестта на тревожните и депресивните симптоми и тяхното отражение върху ежедневното функциониране.

Изследването може да включва оценка на:

• обща и ситуативна тревожност;
• панически симптоми;
• здравна тревожност;
• депресивна симптоматика;
• безнадеждност;
• нарушения на съня;
• възприеман стрес;
• стратегии за справяне;
• функционално нарушение и качество на живот.

В зависимост от целта могат да бъдат използвани инструменти като PHQ-9, GAD-7, HADS, Beck Depression Inventory (BDI-II), Beck Anxiety Inventory (BAI), State-Trait Anxiety Inventory (STAI) и други.

Скрининговите въпросници не представляват самостоятелна диагноза. Те са част от по-широката клинична оценка.

Психологична оценка при онкологични заболявания

Специализирано направление в работата на Института е оценката на психологичните и психосоциалните потребности на хора с онкологични заболявания. Тя може да се извършва след поставяне на диагнозата, по време на амбулаторно лечение, при проследяване, след приключване на активно лечение или при промяна в заболяването.

Оценката може да включва:

• психологичен дистрес;
• тревожност и депресивна симптоматика;
• страх от рецидив или прогресия;
• адаптация към диагнозата;
• телесен образ;
• умора;
• нарушения на съня;
• качество на живот;
• когнитивни оплаквания;
• социално и семейно функциониране;
• потребност от психологична, психотерапевтична или психосоциална подкрепа.

Могат да бъдат използвани инструменти като Distress Thermometer, HADS, EORTC QLQ-C30, PHQ-9, GAD-7 и други методики според конкретния клиничен въпрос.

Оценка при хронични и соматични заболявания

Психологичната оценка може да бъде част от комплексната грижа за хора с неврологични, сърдечносъдови, ендокринни, гастроинтестинални, ревматологични, дерматологични и други хронични заболявания. В тези случаи се изследва не само наличието на психични симптоми, но и начинът, по който човекът се адаптира към заболяването и лечението. Могат да бъдат оценявани психологичният дистрес, тревожността, депресивната симптоматика, възприемането на заболяването, придържането към лечението, качеството на живот, функционалните ограничения, социалната подкрепа и стратегиите за справяне.

Оценка при хронична болка

Хроничната болка е комплексно преживяване, върху което могат да влияят биологични, психологични и социални фактори. Психологичната оценка може да изследва интензивността и субективното преживяване на болката, нейното отражение върху ежедневното функциониране, тревожността и депресивността, нарушенията на съня, избягващото поведение, катастрофизиращите мисловни модели и стратегиите за справяне. Целта не е да се постави под съмнение реалността на болката, а да се разбере нейното цялостно въздействие върху живота на човека.

Оценка на психосоматичното функциониране

При хора с телесни симптоми, които се появяват или обострят в контекста на емоционално напрежение, може да бъде извършена специализирана оценка на психосоматичното функциониране. Тя разглежда връзката между телесните преживявания, емоционалната регулация, стреса, личностовото функциониране, отношенията и житейския контекст. Психосоматичната оценка не замества медицинското изследване и не предполага, че телесният симптом е „въображаем“. При наличие на физически симптоми първостепенно значение има подходящата медицинска оценка.

Оценка при житейска криза и травматични преживявания

Клиничната оценка може да бъде необходима след тежко или травматично събитие – инцидент, загуба, насилие, внезапно заболяване или друга значима промяна. Изследват се характерът и интензивността на психологичната реакция, наличието на симптоми на тревожност, депресивност или посттравматичен стрес, въздействието върху ежедневното функциониране и наличните ресурси за справяне. При необходимост резултатите служат за планиране на последваща психологична или психотерапевтична работа.

Психологична оценка на близки и хора, полагащи грижи

Продължителната грижа за човек с тежко или хронично заболяване може да доведе до значително психологично и физическо натоварване.

При близки и хора, полагащи грижи, могат да бъдат оценявани:

• психологичен дистрес;
• тревожност и депресивна симптоматика;
• натоварване от грижата;
• професионално и семейно функциониране;
• качество на живот;
• социална подкрепа;
• риск от изчерпване;
• ресурси и стратегии за справяне.

Оценката позволява да бъде планирана подкрепа не само за пациента, но и за хората, които участват непосредствено в грижата за него.

Как протича психодиагностичното изследване?

Психодиагностиката започва с уточняване на причината за насочване и конкретния клиничен въпрос. След първоначалното интервю специалистът определя необходимите методи и инструменти. В зависимост от целта оценката може да бъде проведена в една или повече срещи.

Процесът обичайно включва:

1. Клинично интервю – актуални оплаквания, история на проблема, медицинска и психологична история и значими житейски обстоятелства.
2. Психодиагностично изследване – индивидуално подбрани стандартизирани тестове, скали, въпросници и клинични методики.
3. Интеграция на резултатите – анализ на информацията от различните източници и нейното интерпретиране в контекста на конкретния човек.
4. Обратна връзка – резултатите и тяхното значение се обсъждат на разбираем език.
5. Препоръки – когато е необходимо, могат да бъдат препоръчани психотерапия, психологична подкрепа, психиатрична, неврологична или друга медицинска консултация, както и допълнително проследяване.

При предварително договорена необходимост и когато характерът на изследването позволява, може да бъде изготвено писмено психологично заключение.

Важно за психодиагностичните инструменти!

Не всеки тест е подходящ за всеки човек и не всяко психологично изследване изисква голяма тестова батерия. Инструментите се избират от квалифициран специалист според конкретния клиничен въпрос, психометричните характеристики на методиката, възрастта, езика, състоянието и индивидуалните особености на изследваното лице. Резултат от отделен въпросник или тест не представлява самостоятелна диагноза. Качествената психодиагностика предполага интеграция на тестовите резултати с клиничното интервю, наблюдението, анамнезата и, когато е необходимо, медицинската информация.