Ако сте в спешност
Линиите за подкрепа се управляват централно и се публикуват само след проверка от официален източник.
Амбулаторни психологични консултации и психотерапевтична подкрепа за пълнолетни лица с тревожност, депресивни състояния, психосоматични оплаквания, хронична болка, житейски кризи, тежко заболяване и загуба. Услугата е предназначена за хора, които не са хоспитализирани в лечебно заведение, както и за техните близки и семейства.
Институтът по медицинска психология, психоонкология и психосоматика предлага психологично консултиране и психотерапевтична подкрепа на пълнолетни лица с различни емоционални, психични и психосоматични затруднения.
Услугите се предоставят в амбулаторна форма на хора, които не са хоспитализирани в лечебно заведение. Работим с лица, преминаващи през житейски кризи, тежко или хронично заболяване, продължително лечение или значима промяна, както и с техните близки и семейства.
Психологичното консултиране може да бъде краткосрочно и насочено към конкретен проблем, решение или период на повишено напрежение. Психотерапията предполага по-задълбочена и продължителна работа върху емоционалното функциониране, взаимоотношенията, житейската история и повтарящите се модели на преживяване и поведение.
Психологична подкрепа при тежко и хронично заболяване
Подкрепата е предназначена за хора, които живеят с тежко, хронично или социално значимо заболяване и към момента на предоставянето на услугата не са хоспитализирани.
Получаването на диагноза, продължителното лечение и животът със заболяване могат да променят начина, по който човек възприема собственото си тяло, бъдещето, отношенията и мястото си в семейството и обществото.
Психологичната работа може да бъде насочена към:
- адаптацията към диагнозата и лечението;
- тревожността преди изследвания, медицински процедури и контролни прегледи;
- страха от влошаване, рецидив или прогресия;
- промените във външния вид и телесния образ;
- болката, умората и функционалните ограничения;
- затрудненията във взаимоотношенията и интимността;
- чувството за загуба на контрол;
- промените в професионалните и семейните роли;
- несигурността за бъдещето;
- връщането към обичайното ежедневие след приключване на активно лечение.
Психологичната подкрепа не замества медицинското наблюдение, диагностика или лечение. Институтът не предоставя болнична или спешна медицинска помощ.
За кого е предназначено психологичното консултиране и психотерапията?
Психологичното консултиране и психотерапията е подходяща за пълнолетни лица, които:
- търсят психологична консултация или психотерапия по собствена инициатива;
- са насочени от лекар, психолог, психиатър или друг специалист;
- живеят с хронично или тежко заболяване извън условията на болнична хоспитализация;
- са приключили активен етап от медицинското лечение и изпитват трудности при адаптацията към ежедневието;
- преминават през амбулаторно лечение или медицинско проследяване;
- са близки или членове на семейството на човек с тежко заболяване;
- преживяват тревожност, депресивни състояния, психосоматични оплаквания, криза, загуба или продължителен стрес.
За кого не е подходящо психологичното консултиране и психотерапията?
Планираната психологична консултация или психотерапевтична среща не е подходяща форма на помощ при:
- спешно медицинско или спешно психиатрично състояние;
- непосредствен риск за живота или безопасността;
- тежка дезорганизация или загуба на контакт с реалността;
- необходимост от непрекъснато медицинско наблюдение;
- състояние, което изисква болнично лечение;
- текуща хоспитализация, когато психологичната помощ следва да бъде организирана от съответното лечебно заведение.
При спешност трябва незабавно да бъде потърсена системата за спешна медицинска помощ или най-близкото подходящо лечебно заведение.
Координация с медицински специалисти
Когато човек преминава през амбулаторно лечение или проследяване, психологичната работа може да бъде съобразена с медицинското му състояние. При необходимост и след предоставено информирано съгласие може да бъде осъществена комуникация с лекуващ лекар или друг специалист, когато това е важно за качеството и безопасността на грижата. Институтът не замества медицинските специалисти, не поставя медицински диагнози и не променя назначено лечение.