Психоонкологична грижа за пациенти и техните близки

Институтът по медицинска психология, психоонкология и психосоматика предоставя специализирана психоонкологична подкрепа на хора с онкологични заболявания и техните семейства. Услугите се предоставят в амбулаторна и при възможност онлайн форма на пациенти. Работата ни е насочена към психологичните и социалните последици от диагнозата, лечението и живота с онкологично заболяване. Подходът се определя индивидуално според етапа на заболяването, актуалното състояние, семейната ситуация и конкретните потребности на човека.

Какво е психоонкология?

Психоонкологията е интердисциплинарна област, която изследва и подкрепя психологичните, емоционалните, поведенческите и социалните аспекти на онкологичното заболяване. Тя разглежда не само реакциите на пациента към диагнозата и лечението, но и влиянието на заболяването върху неговите близки, семейните отношения, социалното функциониране и качеството на живот. Психоонкологичната грижа не замества медицинското лечение и не обещава определен медицински резултат. Нейната задача е да подпомогне човека и семейството му в адаптацията към заболяването, справянето с психологичното натоварване и запазването на възможно най-добро качество на живот.

За кого е предназначена тази подкрепа?

Психоонкологичната подкрепа е подходяща за:

• хора, при които предстои диагностично уточняване;
• пациенти с новопоставена онкологична диагноза;
• хора, преминаващи през амбулаторно противотуморно лечение;
• пациенти преди или след хирургична интервенция;
• хора след приключване на активно лечение;
• пациенти в период на медицинско проследяване;
• хора, преживяващи страх от рецидив или прогресия;
• пациенти с хронично или напреднало онкологично заболяване;
• близки, партньори, деца и други членове на семейството;
• хора, преживели загуба на близък вследствие на онкологично заболяване;
• медицински и други помагащи специалисти, работещи с онкологични пациенти.

Не е необходимо човекът да има поставена диагноза, за да потърси подкрепа. Достатъчно основание е усещането, че преживяванията около заболяването и лечението са трудни за овладяване или започват да влияят върху ежедневието, съня, отношенията и способността за справяне.

Психосоциален скрининг и оценка

Психоонкологичната грижа може да започне с психосоциален скрининг или по-задълбочена клинична оценка. Целта е да бъдат идентифицирани психологичният дистрес, тревожните и депресивните симптоми, трудностите в адаптацията, социалните и семейните проблеми, практическите затруднения и необходимостта от допълнителна професионална подкрепа. Оценката може да включва клинично интервю и подходящи стандартизирани инструменти за оценка на дистреса, тревожността, депресивността, качеството на живот, страха от рецидив и други специфични потребности. Психосоциалният скрининг не поставя самостоятелна диагноза. Той помага да се определи какъв вид грижа би бил най-подходящ за конкретния човек.

Психологично консултиране на пациенти

Психологичното консултиране има за цел да подпомогне пациента в разбирането и овладяването на емоционалните реакции, свързани с диагнозата и лечението.

Подкрепата може да бъде особено полезна при:

• силна тревожност и страх;
• депресивни преживявания и загуба на интерес;
• панически реакции;
• чувство за безпомощност и загуба на контрол;
• трудности при приемането на диагнозата;
• страх от изследвания, процедури и медицински резултати;
• притеснения преди хирургична интервенция;
• страх от рецидив или прогресия;
• промени във външния вид и телесния образ;
• загуба на коса, белези и други последствия от лечението;
• промени в сексуалността и интимните отношения;
• хронична болка, умора и нарушения на съня;
• затруднения при връщането към работа и обичайния живот;
• чувство за изолация и неразбиране;
• проблеми в общуването със семейството или медицинския екип;
• загуба на близък и процес на скръб.

Целта не е човекът да бъде убеден да „мисли позитивно“ или да отрича трудните си чувства. Психологичната работа създава пространство, в което страхът, тъгата, гневът, надеждата и несигурността могат да бъдат разбрани и преживени без осъждане.

Психотерапия при онкологично заболяване

При някои хора психологичните затруднения са по-продължителни или се свързват с предходни житейски преживявания, устойчиви начини на справяне, отношения или вътрешни конфликти.

В тези случаи може да бъде предложена психотерапевтична работа.

Психотерапията може да подпомогне:

• адаптацията към променената житейска ситуация;
• разбирането на начина, по който човек преживява собственото си тяло и заболяването;
• справянето със страха от смъртта и несигурността;
• преосмислянето на житейските приоритети;
• възстановяването на усещането за идентичност и лична цялост;
• работата с минали травматични преживявания, активирани от диагнозата;
• подобряването на отношенията и комуникацията;
• изграждането на по-устойчиви начини за справяне.

Психотерапевтичният подход и продължителността на работата се определят индивидуално.

Подкрепа за близки и семейства

Онкологичното заболяване засяга цялото семейство. Близките често се опитват едновременно да подкрепят пациента, да организират лечението, да поемат допълнителни практически отговорности и да овладяват собствените си страхове. Това може да доведе до тревожност, безсилие, вина, гняв, изтощение и усещане, че нямат право да говорят за собственото си страдание.

Психологичната подкрепа за близки може да помогне при:

• страх от загуба;
• затруднения в общуването с пациента;
• несигурност какво да се казва и какво да се премълчава;
• напрежение и конфликти в семейството;
• чувство за вина или безпомощност;
• натоварване, свързано с грижите;
• трудности при съчетаването на грижа, работа и семейни задължения;
• прегаряне и физическо изчерпване;
• подготовка за трудни медицински решения;
• подкрепа на деца, когато родител или друг близък е болен;
• скръб и адаптация след загуба.

Работата с близките не е второстепенна част от психоонкологията. Подкрепеното семейство по-лесно запазва своите ресурси и може да бъде по-устойчива опора за пациента.

Как да говорим с децата?

Когато родител или друг близък има онкологично заболяване, децата обикновено усещат, че в семейството се случва нещо важно, дори когато възрастните се опитват да ги предпазят чрез мълчание. Консултацията може да помогне на родителите и близките да намерят подходящ начин да говорят с детето честно, спокойно и съобразено с неговата възраст и развитие. Целта е детето да получи достатъчно информация, за да разбира промените в ежедневието, да може да задава въпроси и да не остава само със своите страхове и фантазии.

Семейно и партньорско консултиране

Заболяването може да промени ролите и отношенията в двойката и семейството. Пациентът може да стане зависим от помощта на близките, а партньорът да поеме роля на основен грижещ се. Могат да възникнат затруднения в комуникацията, интимността, разпределението на отговорностите и вземането на решения. Семейното или партньорското консултиране създава възможност тези промени да бъдат обсъдени в защитена професионална среда и да се търсят по-адаптивни начини за взаимна подкрепа.

Групи за споделяне на опит

Институтът може да организира групи за споделяне на опит и психологична подкрепа за пациенти, близки и хора, преживели загуба. Групата създава пространство за среща с хора, които преминават през сходни преживявания. Това може да намали чувството за изолация и да помогне на участниците да разпознаят, че част от техните страхове, реакции и трудности се споделят и от други.

В групите могат да се обсъждат теми като:

• първоначалният шок от диагнозата;
• животът по време на лечение;
• отношенията с близките;
• комуникацията с медицинския екип;
• промени във външния вид и телесния образ;
• тревожност преди контролни изследвания;
• страх от рецидив;
• връщане към работа и ежедневие;
• интимност и сексуалност;
• умора и хронична болка;
• грижа за болен близък;
• загуба и скръб;
• надежда, несигурност и бъдеще.

Групата за споделяне на опит не е задължително групова психотерапия. Форматът, целите, продължителността и правилата за участие се определят предварително, а срещите се водят от квалифицирани специалисти.

Индивидуална или групова подкрепа?

Не всеки човек се чувства готов да споделя в група. За някои индивидуалната консултация е по-подходяща, особено в началото или при по-интензивно психологично страдание. За други срещата с хора със сходен опит носи силно усещане за разбиране и принадлежност. Подходящият формат се определя според потребностите, състоянието и предпочитанията на човека.

Психосоциална подкрепа и пациентска навигация

Онкологичното заболяване може да бъде свързано и с практически, социални, финансови и административни затруднения. Клиничният социален работник може да извърши психосоциална оценка и да подпомогне пациента и неговото семейство при:

• ориентиране в здравната и социалната система;
• информация за социални и осигурителни права;
• въпроси, свързани с временна неработоспособност;
• подготовка за процедури пред ТЕЛК и НЕЛК;
• достъп до социални услуги и помощни средства;
• организация на грижа в домашна среда;
• намиране на подходящи услуги и организации;
• координация между различни специалисти;
• затруднения, които пречат на лечението или проследяването.

Пациентската навигация не замества медицинската преценка и не гарантира определено административно решение. Нейната цел е да направи сложната система по-разбираема и достъпна за пациента и неговите близки.

Подкрепа след приключване на активното лечение

Краят на активното лечение невинаги означава край на психологичните трудности. Някои хора очакват веднага да се почувстват спокойни и да се върнат към предишния си живот, но вместо това изпитват тревожност, несигурност, умора или чувство, че вече не са същите.

В този период могат да бъдат значими:

• страхът от рецидив;
• тревожността преди контролни изследвания;
• продължаващите физически последствия от лечението;
• затрудненията при връщане към работа;
• промените в отношенията;
• загубата на усещането за медицинска сигурност;
• трудността да бъде възстановен предишният ритъм на живот.

Психоонкологичната подкрепа може да помогне човекът да изгради ново усещане за устойчивост и да интегрира преживяното в своята житейска история.

Подкрепа при напреднало заболяване и палиативни грижи

При напреднало или прогресиращо заболяване психоонкологичната грижа може да бъде насочена към качеството на живот, овладяването на страха, запазването на достойнството и подкрепата при трудни разговори и решения.

Работата може да включва както пациента, така и неговите близки.

Целта не е да се отрича сериозността на състоянието, а да се създаде пространство за честен разговор, емоционална подкрепа и внимание към това, което е важно за конкретния човек.

Подкрепа при загуба и скръб

След загубата на близък човек скръбта може да бъде свързана с тъга, вина, гняв, празнота, безсилие, нарушения на съня и загуба на смисъл. Няма универсален срок и правилен начин за преживяване на загубата. Психологичната подкрепа може да помогне на човека да премине през процеса на скръб, да разбере собствените си реакции и постепенно да намери начин да продължи живота си, без да бъде принуждаван да забравя загубения човек.

Подкрепа за медицински специалисти

Работата с онкологични пациенти може да бъде свързана с високо емоционално натоварване, повтарящи се загуби, морални конфликти и риск от професионално прегаряне. 

Институтът може да предоставя на медицински и други помагащи специалисти:

• индивидуално психологично консултиране;
• групи за споделяне на професионален опит;
• Балинтови групи;
• супервизия;
• обучения по комуникация с пациенти и близки;
• подкрепа след тежки клинични събития или загуба на пациент;
• програми за превенция на професионалното прегаряне.

Грижата за специалистите е част от качеството и устойчивостта на грижата за пациентите.

Как протича първата среща?

По време на първата среща се обсъждат причината за търсене на помощ, етапът на заболяването и лечението, актуалните затруднения и очакванията от подкрепата. Не е необходимо човекът предварително да е подредил историята си или да знае точно от какъв вид помощ се нуждае. След първоначалната оценка се обсъждат най-подходящият формат, целите и ориентировъчната продължителност на работата. При необходимост може да бъде препоръчана консултация с друг специалист или включване на допълнителна психосоциална подкрепа.

Форми на работа

Специализираната психоонкологична грижа може да включва:

• индивидуално психологично консултиране;
• индивидуална психотерапия;
• консултиране на близки;
• семейно и партньорско консултиране;
• психосоциален скрининг и оценка;
• клинична социална работа;
• пациентска навигация;
• групи за споделяне на опит;
• групи за подкрепа;
• подкрепа при загуба и скръб;
• онлайн консултации, когато форматът е подходящ;
• обучения и подкрепа за медицински специалисти.

Важно!

Услугите на Института се предоставят в амбулаторна или онлайн форма на хора, които не са хоспитализирани в лечебно заведение. Институтът не предоставя спешна медицинска или психиатрична помощ и не замества лечението и проследяването от медицински специалисти. При текуща хоспитализация психологичната и психосоциалната подкрепа следва да бъде организирана чрез съответното лечебно заведение. При непосредствен риск за живота или безопасността, тежко остро психично състояние или друга медицинска спешност трябва незабавно да бъде потърсена спешна помощ.

Нашият подход

В Института не разглеждаме пациента само през диагнозата. Виждаме човека, който преминава през заболяването, отношенията, които се променят, близките, които също страдат, и медицинските специалисти, които ежедневно носят тежестта на грижата. Затова психоонкологичната подкрепа е насочена не само към намаляване на симптомите, а към съхраняване на достойнството, връзките, ресурсите и качеството на живот.