Онкологичната диагноза засяга много повече от физическото здраве. Тя променя усещането за сигурност, отношенията, представата за собственото тяло и бъдещето. За психичното преживяване на рака, женствеността, мястото на близките и необходимостта психологичната грижа да бъде част от лечението разговаряме с д-р Маргарита Тарейн.
Д-р Маргарита Тарейн е доктор по клинична психология в областта на аналитичната психосоматика на онкологичните заболявания, клиничен психолог и психотерапевт. Обучава се в психотерапия, психоанализа и аналитична психосоматика в България и Париж. Има дългогодишен клиничен и преподавателски опит в областта на психоонкологията, психосоматиката и психотерапията при хора с тежки заболявания. Основател и почетен член е на Българската асоциация по психоонкология и е част от екипа на Института по медицинска психология, психоонкология и психосоматика.
Д-р Тарейн, какво преживява човек, когато чуе диагнозата „рак“?
Въпреки напредъка на медицината, онкологичните заболявания продължават да се асоциират с безнадеждността. Моментът на научаване на диагнозата може да бъде шокиращ. За броени минути настъпва чувство за пълно опустошение, сякаш целият живот се преобръща – усещането за сигурност, упованието в себе си и живота, плановете и очакванията за бъдещето.
Това отключва буря от болезнени емоции – страх, несигурност, гняв, отчаяние, усещане за несправедливост. Появяват се множество въпроси без ясен отговор, близките също са изплашени, а обичайното ежедневие, плановете и мечтите изведнъж могат да изглеждат невъзможни.
Това е момент, в който е изключително трудно да се запази усещането за реалност. Появяват се катастрофални предположения, намесват се стари страхове, предразсъдъци, неадекватни послания от околните и объркващи съвети.
Страданието не е само психично. То може да има физически, социални и духовни измерения. Преживяванията са различни за всеки човек, но сблъсъкът със заболяването носи една обща тема – заплахата от загуба, реална или предполагаема.
Понякога се появява и отричането – надеждата, че е допусната грешка, че резултатите са объркани или че друго мнение ще отмени диагнозата. Това са разбираеми реакции. Обикновено напрежението постепенно започва да намалява, когато стане ясно какво предстои, изгради се връзка с лекуващия екип и лечението започне.
Необходимо е време пациентът и семейството му да приемат промяната и да реорганизират живота си спрямо нея. Това не е линеен процес. Има по-добри и по-трудни моменти – съмнения, обезкуражаване, умора, сълзи.
Сълзите не са лош знак. Те могат да бъдат част от нормалното справяне на психиката с това, през което човек преминава. Те идват от желанието ни за живот.
Какво се случва с усещането за женственост при жената с онкологично заболяване?
Диагнозата може да постави пред жената много дълбоки въпроси за женствеността. Женствеността, както и мъжествеността, не може да бъде сведена единствено до физически и полови характеристики. Тя е и психична позиция, която се изгражда през целия процес на развитие.
При онкологично заболяване тялото може да се промени значително. Жената понякога има усещането, че вече не разпознава себе си. Тогава предизвикателството е въпреки физическите промени да успее да запази усещането за себе си като жена и възможността за пълноценна емоционална и сексуална връзка.
За някои жени именно този труден период се превръща във възможност да преживеят себе си и отношенията с партньора по по-задълбочен и автентичен начин – да открият доверие, да получат подкрепа и да намерят отговори на въпроси, които са съществували много преди заболяването.
Както казва една пациентка: „Ракът ми помогна да открия толкова много начини да бъдеш жена.“
Как може да се постигне това?
Като дръзнем да мислим отвъд привидността и не ограничаваме сами себе си с въображаеми клишета. Когато не проектираме страховете си в другия, а можем да бъдем честни и чувствителни както към себе си, така и към него.
Настъпването на болестта понякога прави невъзможно продължителното избягване на важните въпроси. Тя изисква промяна, преосмисляне и поемане по пътя на лечението не само в телесен, но и в психичен и житейски план.
Могат да се появят стари проблеми, които дотогава са били оставяни настрана в ежедневието и в усещането, че пред нас има безкрайно много време. Това е болезнено – носи страх, тъга и съжаления. Но понякога ни връща и към ценности и приоритети, които сме оставили назад.
Появяват се въпроси, които изискват да им бъде обърнато внимание. А с тях понякога се появяват и нови възможности.
Какво е мястото на психологичната помощ в онкологичното лечение?
Психологичната помощ трябва да бъде интегрирана част от медицинското лечение.
Доброто качество на живот дори при напреднало заболяване не означава единствено добър медицински контрол върху болестта. То включва емоционалното състояние на човека, отношенията му, възможността да запази значими роли и да продължи да следва своите стремежи въпреки заболяването.
В медицината все още съществува тенденция психичното да бъде оставяно на заден план – както от специалистите, така понякога и от самите пациенти. Физическото заболяване присъства толкова силно, че чувствата и емоциите могат да изглеждат второстепенни. Но те не са маловажни за начина, по който човек преминава през лечението и живота си по време на него.
Затова търсенето на психологична помощ не трябва да бъде възприемано като капитулация пред болестта или като признак на слабост. То е форма на адекватна грижа за себе си и израз на висока здравна култура.
А какво е мястото на семейството?
Онкологичното заболяване не се случва само на отделния човек. То навлиза в живота на цялото семейство. Близките също изпитват страх, несигурност и безпомощност, а понякога в желанието си да помогнат могат неволно да увеличат напрежението.
Пациентът не се нуждае непременно от непрекъснато окуражаване или от настояване да бъде „силен“ и „позитивен“. Понякога има нужда просто да може да каже, че го е страх, че е уморен или че не знае какво предстои – и някой да остане до него, без веднага да се опитва да поправи преживяването му.
Подкрепата на близките е изключително важна, но и те самите могат да имат нужда от психологична помощ. Грижата за пациента включва и грижа за отношенията и хората около него.
Как обществото се отнася към онкологичните заболявания?
Социалният контекст има огромно значение за начина, по който човек преминава през заболяването. Предразсъдъците, страховете, погрешните представи за лечението, храненето или прогнозата могат допълнително да натоварят пациента.
Днес огромното количество информация в интернет също може да бъде мощен източник на тревога. Човек, който току-що е получил диагноза, лесно попада сред противоречиви истории, статистики, съвети и категорични твърдения, които нямат непременно отношение към неговото конкретно заболяване.
Същевременно обществото ни поставя под постоянен натиск да бъдем във форма, устойчиви, продуктивни, бързо да се възстановяваме и да продължаваме напред. Но преживяването на тежко заболяване има собствен ритъм.
Като специалисти и като близки хора трябва да имаме достатъчно търпение, за да дадем на пациента възможност да преминава през случващото се със своето темпо и по начин, който е възможен за него.
Като общество трябва да можем да отворим малко повече пространство за страданието.