Менопаузата като психична промяна: д-р Маргарита Тарейн за тялото, женствеността и новия етап от живота
Менопаузата не е просто биологична промяна. Тя засяга начина, по който жената преживява тялото си, възрастта, сексуалността, отношенията и собствената си идентичност. Д-р Маргарита Тарейн разглежда този период отвъд стереотипите за „емоционална нестабилност“ – като значим психичен преход, който може да бъде свързан със загуба и тревога, но и да мобилизира нов творчески и жизнен потенциал.
Д-р Маргарита Тарейн е доктор по клинична психология в областта на аналитичната психосоматика на онкологичните заболявания и част от екипа на Института по медицинска психология, психоонкология и психосоматика. Обучава се в психотерапия, психоанализа и аналитична психосоматика в България и Париж. Работи и преподава в областта на психотерапията и аналитичната психосоматика при онкологични, автоимунни и други заболявания.
Интервюто е публикувано първоначално в списание EVA във връзка с участието на д-р Тарейн в дискусионния панел Meno Positivity, посветен на различните етапи, през които преминават жените по време на перименопаузата и постменопаузата.
Д-р Тарейн, има ли рамки, които налага обществото и с които се налага да живеят жените в менопауза?
В съвременното общество рамките на средната възраст са много по-гъвкави. Сега виждаме все повече зрели жени, чиято възраст ни убягва, които живеят много пълноценно и активно, не отстъпвайки по нищо на младите жени, а и мъже! Предполагам, че значение за това има и напредъкът на медицината – възможностите за удължаването на живота, поддържането му в добро качество и оттук подмладяването. И жените, за щастие, започват да се възползват от това, както и от промяната в културата.
Вярно ли е, че по време на менопаузата може да се промени абсолютно всичко: социална роля, статус, кариера, социален кръг?
Ако имате предвид промяна в негативен смисъл, то бих казала – само ако жената го допусне. Ако по някаква причина тя позволи менопаузата да стане основание да излезе от живота, може би да, тогава това може да се случи.
Човек създава много голяма част от своята реалност с това как я възприема и реагира на нея. Важно е не само какво ни се случва, а как го интерпретираме и как му отговаряме. Това е избор на всеки човек, който е изцяло в неговите ръце.
Може ли да бъдат избегнати промените в женската психика?
Мисля, че убеждението, че менопаузата неминуемо е свързана с негативни емоционални последици, е пресилено и донякъде рисковано, като всеки предразсъдък.
Да, дълбоко в себе си жената неизбежно е белязана от този момент. Както началото на менструацията бележи младото момиче, така и нейният край – зрялата жена. Образът за себе си се променя.
Проблемът е, че менопаузата символизира остаряването, преходността. Въпреки че менопауза и остаряване не са едно и също нещо. Защото тялото винаги е и психично тяло, и никога само биологично.
Но човешката психика работи със символи и значения. Менопаузата представлява форма на загуба и е свързана с фантазии и представи за този период от живота, изградени от социалния контекст и от примера на други жени.
С настъпването ѝ в ума си жената се придвижва с едно поколение напред. Това променя начина, по който тя мисли за себе си, възприема тялото си и женската си роля.
Менопаузата като знак за преминаването към друг етап от живота води също и до равносметки. В този смисъл тя е сериозен психичен трус, който обаче може да задвижи един много креативен потенциал, чрез мобилизиране на импулсите на живота в отговор на намека за остаряването и преходността.
„Тялото винаги е и психично тяло, и никога само биологично.“
Жените в менопауза споделят, че често забравят думи и паметта им изневерява. Кога това трябва да буди тревога или да повиши вниманието ни?
Нерядко сериозни на пръв поглед когнитивни нарушения могат да се дължат на напрежение, преумора, потиснатост и други причини от чисто психичен порядък.
Картината на състоянията, които могат да бъдат повод за тревога, е много по-комплексна, със засягане и на други годности, и прогресивно задълбочаване на оплакванията.
В тези случаи паметовите смущения не се повлияват от снемане на емоционалното напрежение, промяна в ежедневието и настроението, почивка и т.н. Тогава е необходимо да се направят неврологични и невропсихологични изследвания.
Един от страховете на жената е, че няма да изпитва удоволствие от интимния живот. Оправдан ли е този страх и как да разговаряме с партньора по темата?
Всеки страх, колкото и обоснован да изглежда, винаги съдържа в себе си някакъв въображаем елемент.
Сексуалността и удоволствието от нея, макар и свързани с биологичното, всъщност са на първо място психични феномени. Те зависят от емоционалната връзка, близостта, дълбочината на свързването и комуникацията в двойката, с други думи, те се отнасят много повече до желанието, отколкото до хормоните.
В този смисъл важно е и качеството на сексуалността в двойката преди настъпването на менопаузата. Отношението към интимния живот е свързано също и с образа на тялото и самооценката, които могат да бъдат разклатени от настъпването на менопаузата.
Това може да доведе до чувство за чуждост на собственото тяло или неадекватност спрямо партньора и до отдръпване от сексуалността. Затова в този момент жената се нуждае да намери успокоение и опорна точка за увереността в своята привлекателност в погледа на партньора си.
Рискът е тя да се изолира в опасенията си и да се дистанцира от него, като по този начин го възпрепятства да ѝ помогне.
Споделянето, откритото, спонтанно и автентично свързване с партньора повишават близостта и задвижват емоционалния живот в двойката. А тя е едно споделено творение между двама души, което има потенциала да променя, развива и поправя.
Както казва един от големите психоаналитици: „Двойката и любовта не съществуват. Те се създават“.
Как трябва да се държат роднините и партньорът, когато жената понася трудно периода на менопаузата?
Да проявяват толерантност, търпение и разбиране към това, че си имат работа с нещо, което не разбират.
В трудните моменти да могат да отварят пространство за споделяне, близост и подкрепа, без да претендират, че са наясно какво се случва, а да се опитат наистина да проумеят от какво се нуждае жената до тях.
И също така да служат за едно добро, коригиращо огледало за неприятните усещания, съмненията по отношение на себе си и свързаната с тях неудовлетвореност – огледало, в което жената да може да се разпознава като себе си, пълноценна и обичана.
Има ли техники за самопомощ за облекчаването на психологическите симптоми по време на менопауза?
Много жени трудно стигат до психолог. Най-добрата техника според мен е честното и добронамерено към себе осмисляне на своите чувства и състояния.
Винаги съм била резервирана към техниките, първо, защото това, което помага на един човек, може да бъде напълно неприложимо за друг, и най-вече защото зад техниките може да се крие един опит да се потулват нещата.
Ако жената усеща раздразнение например, то за него има причина – има нещо, което се нуждае от осъзнаване и вероятно от промяна. Да използваме техника, с която да разсейваме едно често появяващо се неприятно чувство, означава да пренебрегнем една истина за себе си, която нещо ни казва.
С очакването, че физиологичните промени по време на менопаузата имат силно влияние върху емоционалното състояние на жената, рискуваме да посочим погрешна причина за негативните чувства, които могат да имат съвсем други източници.
Макар и подвластни на определени физиологични промени, емоционалните реакции на човека никога не са случайни, безпричинни и безразборни.
Да се опитаме да разберем какво стои зад преживяването ни и от какво се нуждаем, когато не се чувстваме добре, мисля, че е най-добрият начин да разберем и как да си помогнем.
Има ли начин да се избегнат или да се държат под контрол проявите на емоционална и психическа нестабилност в този период?
Да – жената да не губи интерес към себе си.
Емоционалният заряд, натрупан около психичното преживяване за промяната от настъпването на менопаузата, който вероятно стои зад обострената чувствителност на жената, може да бъде насочен към различни градивни посоки, като например целенасочена грижа за здравето, красотата, елегантността, саморазвитието и т.н.
Здравето не е константно, нито безупречно състояние, определящо се от един или друг фактор. То е форма на запазване на психичното и телесно равновесие и комфорт.
При по-голяма отговорност към себе си това може да бъде ясно дефинирана цел за една жена.
Има ли разлика в говоренето за менопаузата? Преди години произнасяхме думата „менструация“ тихичко, сякаш е нещо срамно. След това същото се наблюдаваше и за думата „менопауза“. Как е днес?
Ето, Vichy говори за менопаузата! Дори фактът, че с вас я обсъждаме, също показва, че вече има повече свобода. Друг е въпросът дали свободата в говоренето е и свобода в мисленето.
Ако преди менопаузата е била деликатна за открито обсъждане тема, в качеството си на нещо, свързано с интимността, респективно сексуалността на жената, то днес по-скоро може да предизвиква смущение поради аналогията ѝ с остаряването и залеза на активния живот.
„Ако преди срамна беше сексуалността, то срамното днес е по някаква причина да не си „във форма“.“
Менопаузата в офиса – как работещата жена да съхрани самочувствието си, без да се потиска или страхува от „дискриминация“?
Мисля, че да говорим за същинска дискриминация по отношение на менопаузата е неоснователно. Менопаузата е предполагаема, тя не е видима или открито поставена.
Когато виждаме една жена, не мислим дали тя е в менопауза, или не. Ние се отнасяме към това, което идва от нея към нас, към това, което тя е и показва.
Човешкото същество и усещането за него е сложна цялост, която не може да бъде сведена до отделни характеристики. Най-малкото – до наличието или отсъствието на менструален цикъл!
Ако обаче жената започне да приема менопаузата като неприятна своя характеристика, с която се идентифицира, това може да доведе до, така да се каже, автостигматизация, която вторично да даде отражение върху отношението на околните.
Но при нормални условия не бих могла да си представя стигматизация сама по себе си по този повод. Ако една жена има подобно усещане, мисля, че е добре да помисли дали то не е просто отражение на нейните собствени чувства.
Интервюто е публикувано първоначално в списание EVA.