Какво се случва с психиката, когато загубим човек, връзка или усещането за смисъл? Как преживяваме раздялата и смъртта и как след тях постепенно възстановяваме способността си да се свързваме, да се доверяваме и да обичаме?
Д-р Маргарита Тарейн от екипа на Института по медицинска психология, психоонкология и психосоматика гостува в подкаста „Преобръщане“ в разговор, посветен на загубата и на сложния психичен процес, чрез който човек се опитва да организира живота си след нея.
Смъртта на близък човек и раздялата са различни преживявания, но и двете могат да поставят психиката пред необходимостта да се раздели не само с конкретен човек, а и с отношението към него, общото бъдеще, представите, очакванията и част от начина, по който човек е преживявал самия себе си.
Разговорът поставя въпроса защо някои загуби остават толкова дълбоко в нас и защо „преодоляването“ невинаги е най-точната дума за процеса на скърбене. Загубеният човек или връзка не просто се заличават от психичния живот. Предизвикателството е преживяното постепенно да намери ново място в него, така че животът да може да продължи.
В интервюто д-р Тарейн говори и за преживяването на изоставяне, за самотата във и извън партньорството и за трудността да изграждаме устойчиви отношения.
Разглежда се и връзката между ранния опит и отношенията в зряла възраст – как преживяното в детството може да участва в начина, по който търсим близост, реагираме на дистанцията, преживяваме раздялата или несъзнавано се връщаме към познати модели на отношения.
Особено важен е въпросът какво се случва след загубата. Как човек отново допуска друг до себе си? Как се възстановява доверието след болезнена раздяла? И възможно ли е новата връзка да не бъде просто опит да запълним празното място, а действително ново отношение?
Разговорът с д-р Тарейн предлага различна перспектива към популярната представа, че след загуба човек трябва възможно най-бързо да „продължи напред“.
Скръбта има собствено време. Болката не е непременно свидетелство за неспособност за справяне – тя е свързана и със значението, което изгубеният човек или връзка са имали за нас.
Психотерапията може да създаде пространство, в което тези преживявания да бъдат мислени и постепенно интегрирани – без натиск човек да забрави, да се освободи от чувствата си или преждевременно да затвори една важна част от своята история.
Новото начало не изисква да изтрием онова, което сме загубили. То предполага да намерим начин да живеем с преживяното, без то да отнема възможността ни отново да се свързваме, да желаем и да обичаме.