Психосоматиката не предполага, че телесният симптом е „измислен“, нито че всяко заболяване има психологична причина. Съвременният научен подход разглежда здравето и болестта през взаимодействието между биологични, психологични и социални фактори, а данните показват, че психичното и физическото здраве могат взаимно да се влияят и да определят качеството на живот, функционирането и хода на лечението.
Изследванията върху персистиращите телесни симптоми показват именно тази сложност. Наред с биологичните фактори значение могат да имат сънят, психичното състояние, житейските събития, междуличностният стрес, социалният контекст и здравното поведение. Научните данни не подкрепят опростеното търсене на една единствена „психологична причина“ за симптома.
Психосоматичният подход затова не противопоставя тялото на психиката. Той се опитва да разбере човека в неговата цялост – как преживява заболяването, какво място има симптомът в живота му, как реагира на стреса, как функционират отношенията му и как всички тези процеси взаимодействат с медицинското му състояние. Съвременната психосоматична медицина именно поради това поставя акцент върху интегрираната оценка на биологичните, психологичните и социалните измерения на страданието.
В интервюто д-р Маргарита Тарейн, клиничен психолог, психотерапевт и специалист по аналитична психосоматика, говори за това как да разбираме връзката между телесното и психичното, без да обезценяваме реалността на заболяването и без да свеждаме човека до неговия симптом.
Разговорът поставя важни въпроси за мястото на емоционалните преживявания в медицинската грижа, за начина, по който тялото участва в психичния живот, и за ролята на психотерапията като част от комплексната грижа при различни соматични заболявания.
Психосоматиката не пита дали симптомът е „в тялото“ или „в психиката“. Тя пита как функционира целият човек, който го преживява.