Александър Миланов е клиничен социален работник с професионален опит в болничната помощ, психоонкологията, общественото здраве, пациентската навигация и защитата на правата на хората с хронични и социално значими заболявания. В клиничната си работа извършва скринингова психосоциална оценка, идентифицира потребности от подкрепа и съдейства за реализирането на здравни, социални и осигурителни права. В сътрудничество с клинични психолози участва в групи за подкрепа на пациенти, близки и медицински специалисти.
Основен фокус в работата му е развитието на интегрирана, ориентирана към човека грижа, която отчита не само медицинската диагноза, но и влиянието на заболяването върху ежедневието, семейството, професионалните роли, социалните отношения, финансовата сигурност и качеството на живот.
Александър Миланов е докторант в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Научната му работа е насочена към клиничната социална работа в онкологията, интегрираната и ориентирана към пациента грижа, психосоциалния скрининг, пациентската навигация и ролята на социалните интервенции за подобряване на лечението и качеството на живот.
Професионалният му опит включва работа с хора с онкологични и други хронични заболявания, хора, живеещи с ХИВ, техните близки и семейства, както и с медицински специалисти, работещи в условия на високо емоционално натоварване. В CheckPoint София участва в предоставянето на подкрепа и консултиране, свързани със сексуалното здраве, ХИВ и достъпа до здравни услуги.
Участва в разработването на информационни и обучителни материали за пациенти и техните близки, включително наръчници за хора с онкологични заболявания. Представя ролята на клиничния социален работник в болничната помощ на професионални и научни форуми и работи за утвърждаването на клиничната социална работа като част от мултидисциплинарната медицинска грижа.
Клинични и научни интереси
Професионалните и научните му интереси са насочени към:
- клиничната социална работа с хора с онкологични, хронични и други социално значими заболявания;
- психосоциалната оценка и ранното идентифициране на непосрещнати потребности;
- пациентската навигация и координацията на комплексната грижа;
- психологичните и социалните последици от тежкото заболяване;
- кризисните интервенции и работата при загуба, несигурност и промяна на житейската перспектива;
- подкрепата на близки, семейства и хора, полагащи грижи;
- социалните фактори, които влияят върху достъпа до лечение и придържането към терапията;
- качеството на живот, резилиънса и стратегиите за справяне;
- правата на пациентите и застъпничеството за достъпна и равнопоставена здравна грижа;
- професионалното прегаряне и психосоциалната подкрепа на медицинските специалисти;
- психологията на развитието и психоаналитичните теории;
- интегрираните модели на медицинска, психологична и социална грижа.